Можете да извършвате изчисления и логически сравнения в таблица, като използвате формули. Командата Формула се намира в раздела Инструменти за таблица, Оформление, в групата Данни.
Формулите в Word се актуализират автоматично, когато отворите документа, съдържащ формулата. Можете също да актуализирате резултата на формула ръчно. За повече информация вижте раздела Актуализиране на резултатите на формула.
Забележка: Формулите в таблици на Word или Outlook са тип код на поле. За повече информация относно кодовете на полета вж. раздела Вж. също.
В тази статия
Вмъкване на формула в клетка на таблица
-
Изберете клетката от таблицата, където искате да бъде резултатът. Ако клетката не е празна, изтрийте съдържанието й.
-
В раздела Инструменти за таблица, Оформление, в групата Данни щракнете върху Формула.
-
Използвайте диалоговия прозорец Формула, за да създадете формулата. Можете да пишете в полето Формула, да изберете формат на числата от списъка Формат на номерата и да поставяте функции и показалци с помощта на списъците Постави функция и Постави показалец.
Актуализиране на резултатите на формула
В Word резултатът от формулата се изчислява, когато тя се вмъква и когато се отвори документът, съдържащ формулата. В Outlook резултатът от формулата се изчислява само когато се вмъква, поради което получателят на имейла няма да може да го редактира.
Можете също да актуализирате ръчно:
-
Резултатът от една или повече конкретни формули
-
Резултатите от всички формули в дадена таблица
-
Всички кодове на полета в документа, включително формули
Актуализиране на резултатите на конкретни формули
-
Изберете формулите, които искате да актуализирате. Можете да изберете повече формули, като задържите натиснат клавиша CTRL, докато правите избора.
-
Направете едно от следните неща:
-
Щракнете с десния бутон върху формулата и след това изберете Актуализирай поле.
-
Натиснете F9.
-
Актуализиране на всички резултати от формули в таблицата
-
Изберете таблицата, която съдържа резултатите на формули, които искате да актуализирате, след което натиснете F9.
Актуализиране на всички формули в документа
Важно: Тази процедура актуализира всички кодове на полета в документа, а не само формулите.
-
Натиснете клавишите CTRL+A.
-
Натиснете F9.
Примери: Сумиране на числа в таблица с помощта на позиционни аргументи
Можете да използвате позиционни аргументи (LEFT, RIGHT, ABOVE, BELOW) със следните функции:
-
AVERAGE
-
COUNT
-
MAX
-
MIN
-
PRODUCT
-
SUM
Като пример прегледайте следната процедура за събиране на числа с помощта на функцията SUM и позиционни аргументи.
Важно: За да избегнете грешка при сумирането в таблица с помощта на позиционни аргументи, напишете нула (0) във всяка празна клетка, която ще бъде включена в изчислението.
-
Изберете клетката от таблицата, където искате да бъде резултатът. Ако клетката не е празна, изтрийте съдържанието й.
-
В раздела Инструменти за таблица, Оформление, в групата Данни щракнете върху Формула.
-
В диалоговия прозорец Формула направете едно от следните неща:
|
За да добавите числата... |
Въведете това в полето Формула |
|---|---|
|
Над клетката |
=SUM(ABOVE) |
|
Под клетката |
=SUM(BELOW) |
|
Над и под клетката |
=SUM(ABOVE,BELOW) |
|
Отляво на клетката |
=SUM(LEFT) |
|
Отдясно на клетката |
=SUM(RIGHT) |
|
Отляво и отдясно на клетката |
=SUM(LEFT,RIGHT) |
|
Отляво и над клетката |
=SUM(LEFT,ABOVE) |
|
Отдясно и над клетката |
=SUM(RIGHT,ABOVE) |
|
Отляво и под клетката |
=SUM(LEFT,BELOW) |
|
Отдясно и под клетката |
=SUM(RIGHT,BELOW) |
-
Щракнете върху OK.
Достъпни функции
Забележка: Формулите, които използват позиционни аргументи (например LEFT), не включват стойности в заглавните редове.
Във формулите на таблици на Word и Outlook са достъпни следните функции:
|
Функция |
Какво прави |
Пример |
Връща |
|---|---|---|---|
|
ABS() |
Изчислява абсолютната стойност на стойността в скобите |
=ABS(-22) |
22 |
|
AND() |
Оценява дали аргументите в скобите са верни. |
=AND(SUM(LEFT)<10,SUM(ABOVE)>=5) |
1, ако сумата на стойностите отляво на формулата (в същия ред) е по-малка от 10 и сумата на стойностите над формулата (в същата колона, без заглавната клетка) е по-голяма или равна на 5; 0 – ако не е. |
|
AVERAGE() |
Изчислява средната стойност на елементите, указани в скобите. |
=AVERAGE(RIGHT) |
Средната стойност на всички стойности отдясно на клетката с формулата, в същия ред. |
|
COUNT() |
Изчислява броя на елементите, указани в скобите. |
=COUNT(LEFT) |
Броя на стойностите отляво на клетката с формулата, в същия ред. |
|
DEFINED() |
Оценява дали аргументът в скобите е дефиниран. Връща 1, ако аргументът е дефиниран и се оценява без грешка, 0 – ако аргументът не е дефиниран или връща грешка. |
=DEFINED(брутен_доход) |
1, ако брутен_доход е дефиниран и се оценява без грешка; 0 – ако не. |
|
FALSE |
Не приема аргументи. Винаги връща 0. |
=FALSE |
0 |
|
IF() |
Оценява първия аргумент. Връща втория аргумент, ако първият аргумент е верен; връща третия аргумент, ако първият аргумент е неверен. Забележка: Изисква точно три аргумента. |
=IF(SUM(LEFT)>=10,10,0) |
10, ако сумата от стойностите отляво на формулата е поне 10; 0 – в противен случай. |
|
INT() |
Закръгля надолу стойността в скобите до най-близкото цяло число. |
=INT(5;67) |
5 |
|
MAX() |
Връща максималната стойност на елементите, указани в скобите. |
=MAX(ABOVE) |
Максималната стойност от клетките над формулата (без заглавните редове). |
|
MIN() |
Връща минималната стойност на елементите, дефинирани в скобите. |
=MIN(ABOVE) |
Минималната стойност от клетките над формулата (без заглавните редове). |
|
MOD() |
Приема два аргумента (трябва да са числа или да се приравняват на числа). Връща остатъка след разделяне на втория аргумент на първия. Ако остатъкът е 0 (нула), връща 0,0 |
=MOD(4;2) |
0,0 |
|
NOT() |
Приема един аргумент. Оценява дали той е верен. Връща 0, ако аргументът е верен, и 1 – ако е неверен. Най-често се използва във формула IF. |
=NOT(1=1) |
0 |
|
OR() |
Приема два аргумента. Ако един от тях е верен, връща 1. Ако и двата са неверни, връща 0. Най-често се използва във формула IF. |
=OR(1=1;1=5) |
1 |
|
PRODUCT() |
Изчислява произведението на елементите, указани в скобите. |
=PRODUCT(LEFT) |
Произведението от всички стойности, намиращи се в клетките отляво на формулата. |
|
ROUND() |
Приема два аргумента (първият трябва да е число или да се приравнява на число; вторият трябва да е цяло число или да се приравнява на цяло число). Закръгля първия аргумент до броя на цифрите, указан от втория аргумент. Ако вторият аргумент е по-голям от (0), първият се закръгля до указания брой цифри. Ако вторият аргумент е нула (0), първият се закръгля до най-близкото цяло число. Ако вторият аргумент е отрицателен, първият се закръгля от лявата страна на десетичния знак. |
=ROUND(123,456, 2) =ROUND(123,456, 0) =ROUND(123,456, -2) |
123,46 123 100 |
|
SIGN() |
Приема един аргумент, който може да бъде число или да се приравнява на число. Оценява дали елементът в скобите е по-голям от, равен на, или по-малък от нула (0). Връща 1, ако е по-голям от нула, 0 – ако е нула, и -1 – ако е по-малък от нула. |
=SIGN(-11) |
-1 |
|
SUM() |
Изчислява сумата на елементите, указани в скобите. |
=SUM(RIGHT) |
Сумата на стойностите на клетките отдясно на формулата. |
|
TRUE() |
Приема един аргумент. Оценява дали той е верен. Връща 1, ако аргументът е верен, и 0 – ако е неверен. Най-често се използва във формула IF. |
=TRUE(1=0) |
0 |
Използване на имена на показалци или препратки към клетки във формула
Можете да направите препратка към отбелязана с показалец клетка, като използвате нейното име на показалец във формула. Например ако сте отбелязали с показалец клетка, която съдържа или се приравнява на число, с името на показалец брутен_доход, формулата =ROUND(брутен_доход,0) закръгля стойността на тази клетка до най-близкото цяло число.
Можете също да използвате препратки към колона или ред във формула. Има два стила на препратка: RnCn и A1.
Забележка: Клетката, която съдържа формулата, не се включва в изчисление, което използва препратка. Ако клетката е част от препратката, тя се игнорира.
Препратки RnCn
Можете да правите препратка към ред, колона или клетка от таблица във формула, като използвате конвенцията на препратки RnCn. В тази конвенция Rn се отнася до n-тия ред, а Cn се отнася до n-тата колона. Например R1C2 се отнася до клетката, която е в първия ред и втората колона. Следващата таблица съдържа примери на този стил на препратка.
|
За да препратите към |
…използвайте този стил на препратка |
|---|---|
|
Цяла колона |
Cn |
|
Цял ред |
Rn |
|
Конкретна клетка |
RnCn |
|
Реда, съдържащ формулата |
R |
|
Колоната, съдържаща формулата |
C |
|
Всички клетки между две указани клетки |
RnCn:RnCn |
|
Клетка в таблица с показалци |
Име_на_показалец RnCn |
|
Диапазон от клетки в таблица с показалци |
Име_на_показалец RnCn:RnCn |
Препратки A1
Можете да правите препратка към клетка, набор от клетки или диапазон от клетки, като използвате конвенцията на препратки A1. В тази конвенция буквата се отнася до колоната на клетката, а числото се отнася до реда на клетката. Първата колона в таблица е колона A; първият ред е ред 1. Следващата таблица съдържа примери на този стил на препратка.
|
За да препратите към |
…използвайте тази препратка |
|---|---|
|
Клетката в първата колона и втория ред |
A2 |
|
Първите две клетки в първия ред |
A1; B1 |
|
Всички клетки в първата колона и първите две клетки във втората колона |
A1:B2 |
Последна актуализация 29.8.2015
